Промени в Изборния кодекс могат да направят предизборната кампания поносима за избирателите
Автор: доктор Анета Милкова, преподавател във ФЖМК на СУ „ Св. Климент Охридски “
Законодателят дава опция медиите да дават безплатно своето програмно/рекламно време на една или друга политическа партия. Каква е повода медията да подписва възмездни контракти с едни политически партии и безплатни контракти с други? Наистина ли имаме вяра, че медията, която е комерсиално сдружение, безплатно дава своето програмно/рекламно време на политическите партии? Наложителна е смяна в Изборния кодекс, която да освободи БНР и Българска национална телевизия от задължението да обслужва претендентите за народни представители, президент и вицепрезидент в продължение на 30 дни преди датата на изборите, в нарушаване на професионалните журналистически стандарти. Обществените медии съществуват, с цел да обслужват публичния, а не партийния интерес.
Коментарите на политици, социолози и политически анализатори за обстановката в страната и прогнозите им за нови предварителни парламентарни избори през 2023 година, които евентуално още веднъж няма да произведат парламентарно болшинство за съставянето на държавно управление, основават напрежение в обществото. Това напрежение не е обвързвано само с следствията от продължителната политическа рецесия в страната, която ще се отрази отрицателно в доста аспекти от живота на съвсем всеки български жител. Няма да е пресилено да кажем, че това е боязън от идната предизборна акция, която ще залее медиите с откровена партийна агитация и евентуалните гласоподаватели ще търсят избавление от нея отвън медиите. Защото
осведомителната среда става все по-токсична за хората –
експанзията на вербално и невербално равнище през медиите въздейства отрицателно на душeвността и държанието на хората и способства за тяхното разграничаване от политиката и медиите. Говоря за предизборните акции във типа, в който се осъществят през последните години в България, т.е. съгласно разпоредбите на Изборния кодекс.
От позиция на медиите и публицистите, а и от позиция на гласоподавателите, значима тематика са разпоредбите за провеждането на предизборните акции. Причинно-следствените връзки сред метода на осъществяване на предизборната акция и изборната интензивност са забележими за професионалните комуникатори, само че не е наложително да са ясни за депутатите.
От март 2021 година до през днешния ден се организираха четири предизборни акции, което значи, че в продължение на четири месеца гласоподавателите са подложени на регламентирана политическа агитация през медиите (според член 175 на ИК предизборната акция е с дълготрайност 30 дни). Извън всякакво подозрение е, че политическата рецесия в страната сложи на съществено тестване медиите, които работят в изискванията на перманентна предизборна акция съвсем две години. Някои политици, разочаровани от държанието на медиите, установяваха, че пропагандата измества публицистиката. И това е по този начин. Не съумяха да установят обаче, че аргументите за това не са в медиите, а още по-малко в съответните публицисти. Причините за тази отрицателна наклонност в работата на медиите са в разпоредбите за провеждането на предизборна акция в настоящия Изборен кодекс.
Проблемите в изборното законодателство се отразиха отрицателно в работата на публицистите
и в качеството на публицистиката, заради което страната ни постоянно е подложена на критика от разнообразни интернационалните организации за неналичието на самостоятелни медии. В последните предизборни акции станахме очевидци на доста обстановки в разнообразни медии, в които публицисти изпитваха съществени компликации да вършат качествена публицистика. За страдание, публицистите не разискват обществено този въпрос, тъй като техните работодатели нямат проблем с политическото въздействие върху публицистичното наличие, най-малко към този момент.
Най-разочаровани от тази обстановка предстоящо се оказаха гласоподавателите, които все по-малко се интересуват от предизборните акции в медиите и все по-трудно намират причина да отидат да гласоподават за своето бъдеще и бъдещето на България.
Днес политиците търсят аргументите за ниската изборна интензивност в техниката и технологията на гласуването, само че аргументите за отхвърли на множеството от българските жители да вземат участие в изборите са свързани с обществения облик на политиците и на политическите партии – тяхното обществено говорене, посланията им към гласоподавателите и политиката, която следват. В този смисъл, медиите са основен участник в политическия живот и неразбирането на тяхната роля и въздействието им върху образуването на публичното мнение е проблем за политическата класа у нас.
По поръчка на Съвет за електронни медии през септември 2022 година социологическа организация EXACTA направи национално представително изследване, по време на последната предизборна акция, по отношение на желаните от гласоподавателите медии за информация във връзка акцията. От него излиза наяве, че максимален дял има малкия екран, по-късно са интернет уеб страниците и порталите на медиите, а на трета позиция са обществените мрежи. Значително по-малък е делът на информиращите се от радио и вестници, отпечатани на хартия. Почти една трета са показали, че не се интересуват от предизборната акция.
В същото изследване са показани сравнителни данни от предходните три предизборни акции, където ясно се вижда намаляването на публичния интерес към медиите в хода на акциите и дружно с това, повишаване на дела на българите, които не се интересуват от предизборната акция в медиите. От март 2021 година до септември 2022 година делът на българите, които се осведомят за предизборната акция от телевизия, е намалял с 9%, с толкоз е намалял и делът им в обществените мрежи. В интернет уеб страниците делът е намалял с 2%, във вестниците на хартия с 7%, а в радиото с 13%. Делът на българските жители, които не се интересуват от предизборната акция в медиите е повишен с 6%. Тези данни са притеснителни за политиците, само че надалеч по-притеснителни са медиите, изключително електронните медии – за 18 месеца малкия екран губи интереса на 9%, а радиото на 13% от българските жители. Медиите, за разлика от политиците и политическите партии, работят на рекламния пазар и техните доходи зависят от качеството на медийното наличие, което оферират на аудиторията.
Кои са проблемите в изборното законодателство, които се отнасят до медиите и техните публики и по какъв начин може предизборната акция да бъде търпима за гласоподавателите:
Безвъзмездните контракти сред медиите и партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти в изборната акция
В член 180 на ИК да отпадне опцията за безплатни контракти, подписани с партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти в изборната акция. Каква е правната логичност на този текст няма да разясня, само че с просто око се вижда опцията за нерегламентирани заплащания от политическите партии към медиите, които от своя страна не заявяват доходи и не заплащат налог върху тези средства. Законодателят дава опция медиите да дават безплатно своето програмно/рекламно време на една или друга политическа партия. Каква е повода медията да подписва възмездни контракти с едни политически партии и безплатни контракти с други? Наистина ли имаме вяра, че медията, която е комерсиално сдружение, безплатно дава своето програмно/рекламно време на политическите партии?
Другата страна на безвъзмездните контракти е не по-малко притеснителна, а точно медийното наличие, което стига до публиката. За потребителите това е медийно наличие, а не е пропаганден материал – то не е обозначено като платено наличие, тъй като е попаднало в медията по силата на безплатен контракт. Конфликтът сред ползите на политическата класа и притежатели на медии, от една страна, и ползите на публицистите и публичния интерес, от друга.
Недопустимата политическа интервенция в БНР и Българска национална телевизия
Генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия имат задължението, според член 189, алинея 4 от ИК, да предложат в Споразумението на партиите и обединенията формите, тематиките на предизборната акция, форматите и екипите. Това обвързване, вменено на генералните шефове на публичните медии, е неприемлива интервенция в публицистичната политика на медията при осъществяването на нейните публични функционалности, а точно – да работи в интерес на обществото. Това, което ИК постанова на БНР и Българска национална телевизия, е обслужване на партийни ползи без оглед на публичния интерес. Тази тежка политическа интервенция в активността на БНР и Българска национална телевизия е главната причина за зародилите на по-късен стадий проблеми, свързани с констатациите на български и непознати медийни специалисти и наблюдаващи за липса на независимост на словото и самостоятелност на медиите в България.
Премахване на платените форми в БНР и Българска национална телевизия за разпространение на партиите, обединенията и инициативните комитети, записали претенденти за изборите.
Като образец ще посоча Споразумението на Българска национална телевизия с политическите партии за последната предизборна акция през 2022 година, където размерът на препоръчаните платените пропагандни материали в дневната стратегия на публичната Българска национална телевизия 1 в границите на 30 дни е 1821 минути или 30 часа и 35 минути. Тези 30 часа и 35 минути са позиционирани най-вече в най-гледаните осведомителни и публицистични излъчвания на Българска национална телевизия 1.
Наложителна е смяна в Изборния кодекс, която да освободи БНР и Българска национална телевизия от задължението да обслужва претендентите за народни представители, президент и вицепрезидент в продължение на 30 дни преди датата на изборите, в нарушаване на професионалните журналистически стандарти. Обществените медии съществуват, с цел да обслужват публичния, а не партийния интерес. Те по този начин се и финансират - посредством дотация от държавния бюджет, а не от партийните централи.
Премахване на член 198, ал.7 от Изборния кодекс
Този противоречив текст споделя, че времето, предоставено от медиите за платени форми на отразяване на предизборната акция в стратегиите на комерсиалните електронни медии, не се включва в ограничаването от 12 минути реклама на час, според член 89, ал.1 от Закона за радиото и малкия екран. В най-гледаното телевизионно време (19:00 – 23:00 ч.) рекламните блокове на двете търговски национални ефирни малките екрани имат 12 минути реклами на час. Към тези 12 минути ИК позволява в програмата платени предизборни форми, без ограничаване. От една страна, това работи за спомагателното финансиране на комерсиалните медии, отвън рекламния пазар. От друга, въздейства отрицателно на рейтинга на програмата. Няма подозрение, че в случай че 30-дневната предизборна акция се организира един път на две години, това се възприема по един метод от аудиторията, само че при три акции в годината (както беше през 2021 г.), това е проблем за медиите и публиката.
Средствата за медийни пакети
Бюджетното финансиране на политическите партии посредством така наречен медийни пакети, които бяха признати в ИК през 2016 година, би трябвало да бъде обвързано с обезпечаване на средства за осъществяване на същинска предизборна акция от партиите и обединенията, които са записали претенденти за изборите и нямат право на държавна дотация по Закона за политическите партии. В последните четири предизборни акции бяха изхарчени от страната над 3 милиона лв. за медийни пакети, като огромна част от средствата за телевизия отиваха в Българска национална телевизия (цените на платените форми там са доста по-ниски от тези в другите две ефирни национални телевизии). За по-голямата част от партиите и обединенията, които употребиха медийните пакети, предизборната акция се изчерпваше с две-три фамозни участия в БНР и/или Българска национална телевизия, които по-скоро допринасяха за отблъскването на гласоподавателите и профанизираха диалога за бъдещето на страната.
Разбирането на политическите партии, че предизборната акция в публичните и комерсиалните медии би трябвало да обслужва партийните щабове не дава отговор на упованията на гласоподавателите. Предизборната акция би трябвало да помогне на жителите да създадат осведомен избор и да ги насърчи да упражнят своите политически права посредством информация за политическата платформа на всяка от участващите в изборите партия или коалиция. Решаващ фактор в този развой на връзка сред партиите и жителите са медиите. Независимите публични медии изрично са полезност и гаранция за провеждането на демократични избори, по тази причина е значимо страната и политическите партии да се въздържат от интервенция в тяхната публицистична политика. Особено по време на избори.
Д-р Анета Милкова е основен помощник в Катедра „ Комуникация и аудиовизуална продукция “ във ФЖМК. Била е шеф на дирекция „ Специализирана администрация “ в Съвета за електронни медии. От 2012 до 2017 година е член на Управителния съвет на Българска национална телевизия, а от 2004 до 2007 година е член на Управителния съвет на БНР.
Изборният кодекс бе признат от 42-то Народно събрание на 21 февруари 2014 година и е в действие от 05.03.2014 година Работата по него е предоставена на Временна комисия за разискване и приемане на нов Изборен кодекс през 2013 година, а неин ръководител е Мая Манолова. Проектът е импортиран на 12.12.2013 година от Мая Манолова и група народни представители (Сергей Станишев, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов, Александър Паунов, Борислав Гуцанов, Филип Попов, Мариана Тотева, Йорданка Йорданова, Евдокия Асенова) и в границите на малко повече от един месец е признат от 42-то Народно събрание. Министър ръководител на Р България по това време е Пламен Орешарски, който ръководи с мандат на Коалиция за България.
В 42-то Народно събрание има четири парламентарни групи и следното систематизиране на мандатите: ГЕРБ – 97, Коалиция за България – 84, Движение за права и свободи – 36, Атака – 23. Това Народно заседание е образувано съгласно резултатите от изключителните парламентарни избори в България, извършени на 12 май 2013 година Първото му съвещание е на 21.05.2013 година, а на 6.08.2014 година с декрет на президента Росен Плевналиев е публично необуздано.
20 Яну 2023197820 Яну 2023518219 Яну 2023249419 Яну 2023150218 Яну 20232015916 Яну 20232713КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023332911 Яну 2023138619 Яну 202351428 Дек 20221021
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Законодателят дава опция медиите да дават безплатно своето програмно/рекламно време на една или друга политическа партия. Каква е повода медията да подписва възмездни контракти с едни политически партии и безплатни контракти с други? Наистина ли имаме вяра, че медията, която е комерсиално сдружение, безплатно дава своето програмно/рекламно време на политическите партии? Наложителна е смяна в Изборния кодекс, която да освободи БНР и Българска национална телевизия от задължението да обслужва претендентите за народни представители, президент и вицепрезидент в продължение на 30 дни преди датата на изборите, в нарушаване на професионалните журналистически стандарти. Обществените медии съществуват, с цел да обслужват публичния, а не партийния интерес.
Коментарите на политици, социолози и политически анализатори за обстановката в страната и прогнозите им за нови предварителни парламентарни избори през 2023 година, които евентуално още веднъж няма да произведат парламентарно болшинство за съставянето на държавно управление, основават напрежение в обществото. Това напрежение не е обвързвано само с следствията от продължителната политическа рецесия в страната, която ще се отрази отрицателно в доста аспекти от живота на съвсем всеки български жител. Няма да е пресилено да кажем, че това е боязън от идната предизборна акция, която ще залее медиите с откровена партийна агитация и евентуалните гласоподаватели ще търсят избавление от нея отвън медиите. Защото
осведомителната среда става все по-токсична за хората –
експанзията на вербално и невербално равнище през медиите въздейства отрицателно на душeвността и държанието на хората и способства за тяхното разграничаване от политиката и медиите. Говоря за предизборните акции във типа, в който се осъществят през последните години в България, т.е. съгласно разпоредбите на Изборния кодекс.
От позиция на медиите и публицистите, а и от позиция на гласоподавателите, значима тематика са разпоредбите за провеждането на предизборните акции. Причинно-следствените връзки сред метода на осъществяване на предизборната акция и изборната интензивност са забележими за професионалните комуникатори, само че не е наложително да са ясни за депутатите.
От март 2021 година до през днешния ден се организираха четири предизборни акции, което значи, че в продължение на четири месеца гласоподавателите са подложени на регламентирана политическа агитация през медиите (според член 175 на ИК предизборната акция е с дълготрайност 30 дни). Извън всякакво подозрение е, че политическата рецесия в страната сложи на съществено тестване медиите, които работят в изискванията на перманентна предизборна акция съвсем две години. Някои политици, разочаровани от държанието на медиите, установяваха, че пропагандата измества публицистиката. И това е по този начин. Не съумяха да установят обаче, че аргументите за това не са в медиите, а още по-малко в съответните публицисти. Причините за тази отрицателна наклонност в работата на медиите са в разпоредбите за провеждането на предизборна акция в настоящия Изборен кодекс.
Проблемите в изборното законодателство се отразиха отрицателно в работата на публицистите
и в качеството на публицистиката, заради което страната ни постоянно е подложена на критика от разнообразни интернационалните организации за неналичието на самостоятелни медии. В последните предизборни акции станахме очевидци на доста обстановки в разнообразни медии, в които публицисти изпитваха съществени компликации да вършат качествена публицистика. За страдание, публицистите не разискват обществено този въпрос, тъй като техните работодатели нямат проблем с политическото въздействие върху публицистичното наличие, най-малко към този момент.
Най-разочаровани от тази обстановка предстоящо се оказаха гласоподавателите, които все по-малко се интересуват от предизборните акции в медиите и все по-трудно намират причина да отидат да гласоподават за своето бъдеще и бъдещето на България.
Днес политиците търсят аргументите за ниската изборна интензивност в техниката и технологията на гласуването, само че аргументите за отхвърли на множеството от българските жители да вземат участие в изборите са свързани с обществения облик на политиците и на политическите партии – тяхното обществено говорене, посланията им към гласоподавателите и политиката, която следват. В този смисъл, медиите са основен участник в политическия живот и неразбирането на тяхната роля и въздействието им върху образуването на публичното мнение е проблем за политическата класа у нас.
По поръчка на Съвет за електронни медии през септември 2022 година социологическа организация EXACTA направи национално представително изследване, по време на последната предизборна акция, по отношение на желаните от гласоподавателите медии за информация във връзка акцията. От него излиза наяве, че максимален дял има малкия екран, по-късно са интернет уеб страниците и порталите на медиите, а на трета позиция са обществените мрежи. Значително по-малък е делът на информиращите се от радио и вестници, отпечатани на хартия. Почти една трета са показали, че не се интересуват от предизборната акция.
В същото изследване са показани сравнителни данни от предходните три предизборни акции, където ясно се вижда намаляването на публичния интерес към медиите в хода на акциите и дружно с това, повишаване на дела на българите, които не се интересуват от предизборната акция в медиите. От март 2021 година до септември 2022 година делът на българите, които се осведомят за предизборната акция от телевизия, е намалял с 9%, с толкоз е намалял и делът им в обществените мрежи. В интернет уеб страниците делът е намалял с 2%, във вестниците на хартия с 7%, а в радиото с 13%. Делът на българските жители, които не се интересуват от предизборната акция в медиите е повишен с 6%. Тези данни са притеснителни за политиците, само че надалеч по-притеснителни са медиите, изключително електронните медии – за 18 месеца малкия екран губи интереса на 9%, а радиото на 13% от българските жители. Медиите, за разлика от политиците и политическите партии, работят на рекламния пазар и техните доходи зависят от качеството на медийното наличие, което оферират на аудиторията.
Кои са проблемите в изборното законодателство, които се отнасят до медиите и техните публики и по какъв начин може предизборната акция да бъде търпима за гласоподавателите:
Безвъзмездните контракти сред медиите и партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти в изборната акция
В член 180 на ИК да отпадне опцията за безплатни контракти, подписани с партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти в изборната акция. Каква е правната логичност на този текст няма да разясня, само че с просто око се вижда опцията за нерегламентирани заплащания от политическите партии към медиите, които от своя страна не заявяват доходи и не заплащат налог върху тези средства. Законодателят дава опция медиите да дават безплатно своето програмно/рекламно време на една или друга политическа партия. Каква е повода медията да подписва възмездни контракти с едни политически партии и безплатни контракти с други? Наистина ли имаме вяра, че медията, която е комерсиално сдружение, безплатно дава своето програмно/рекламно време на политическите партии?
Другата страна на безвъзмездните контракти е не по-малко притеснителна, а точно медийното наличие, което стига до публиката. За потребителите това е медийно наличие, а не е пропаганден материал – то не е обозначено като платено наличие, тъй като е попаднало в медията по силата на безплатен контракт. Конфликтът сред ползите на политическата класа и притежатели на медии, от една страна, и ползите на публицистите и публичния интерес, от друга.
Недопустимата политическа интервенция в БНР и Българска национална телевизия
Генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия имат задължението, според член 189, алинея 4 от ИК, да предложат в Споразумението на партиите и обединенията формите, тематиките на предизборната акция, форматите и екипите. Това обвързване, вменено на генералните шефове на публичните медии, е неприемлива интервенция в публицистичната политика на медията при осъществяването на нейните публични функционалности, а точно – да работи в интерес на обществото. Това, което ИК постанова на БНР и Българска национална телевизия, е обслужване на партийни ползи без оглед на публичния интерес. Тази тежка политическа интервенция в активността на БНР и Българска национална телевизия е главната причина за зародилите на по-късен стадий проблеми, свързани с констатациите на български и непознати медийни специалисти и наблюдаващи за липса на независимост на словото и самостоятелност на медиите в България.
Премахване на платените форми в БНР и Българска национална телевизия за разпространение на партиите, обединенията и инициативните комитети, записали претенденти за изборите.
Като образец ще посоча Споразумението на Българска национална телевизия с политическите партии за последната предизборна акция през 2022 година, където размерът на препоръчаните платените пропагандни материали в дневната стратегия на публичната Българска национална телевизия 1 в границите на 30 дни е 1821 минути или 30 часа и 35 минути. Тези 30 часа и 35 минути са позиционирани най-вече в най-гледаните осведомителни и публицистични излъчвания на Българска национална телевизия 1.
Наложителна е смяна в Изборния кодекс, която да освободи БНР и Българска национална телевизия от задължението да обслужва претендентите за народни представители, президент и вицепрезидент в продължение на 30 дни преди датата на изборите, в нарушаване на професионалните журналистически стандарти. Обществените медии съществуват, с цел да обслужват публичния, а не партийния интерес. Те по този начин се и финансират - посредством дотация от държавния бюджет, а не от партийните централи.
Премахване на член 198, ал.7 от Изборния кодекс
Този противоречив текст споделя, че времето, предоставено от медиите за платени форми на отразяване на предизборната акция в стратегиите на комерсиалните електронни медии, не се включва в ограничаването от 12 минути реклама на час, според член 89, ал.1 от Закона за радиото и малкия екран. В най-гледаното телевизионно време (19:00 – 23:00 ч.) рекламните блокове на двете търговски национални ефирни малките екрани имат 12 минути реклами на час. Към тези 12 минути ИК позволява в програмата платени предизборни форми, без ограничаване. От една страна, това работи за спомагателното финансиране на комерсиалните медии, отвън рекламния пазар. От друга, въздейства отрицателно на рейтинга на програмата. Няма подозрение, че в случай че 30-дневната предизборна акция се организира един път на две години, това се възприема по един метод от аудиторията, само че при три акции в годината (както беше през 2021 г.), това е проблем за медиите и публиката.
Средствата за медийни пакети
Бюджетното финансиране на политическите партии посредством така наречен медийни пакети, които бяха признати в ИК през 2016 година, би трябвало да бъде обвързано с обезпечаване на средства за осъществяване на същинска предизборна акция от партиите и обединенията, които са записали претенденти за изборите и нямат право на държавна дотация по Закона за политическите партии. В последните четири предизборни акции бяха изхарчени от страната над 3 милиона лв. за медийни пакети, като огромна част от средствата за телевизия отиваха в Българска национална телевизия (цените на платените форми там са доста по-ниски от тези в другите две ефирни национални телевизии). За по-голямата част от партиите и обединенията, които употребиха медийните пакети, предизборната акция се изчерпваше с две-три фамозни участия в БНР и/или Българска национална телевизия, които по-скоро допринасяха за отблъскването на гласоподавателите и профанизираха диалога за бъдещето на страната.
Разбирането на политическите партии, че предизборната акция в публичните и комерсиалните медии би трябвало да обслужва партийните щабове не дава отговор на упованията на гласоподавателите. Предизборната акция би трябвало да помогне на жителите да създадат осведомен избор и да ги насърчи да упражнят своите политически права посредством информация за политическата платформа на всяка от участващите в изборите партия или коалиция. Решаващ фактор в този развой на връзка сред партиите и жителите са медиите. Независимите публични медии изрично са полезност и гаранция за провеждането на демократични избори, по тази причина е значимо страната и политическите партии да се въздържат от интервенция в тяхната публицистична политика. Особено по време на избори.
Д-р Анета Милкова е основен помощник в Катедра „ Комуникация и аудиовизуална продукция “ във ФЖМК. Била е шеф на дирекция „ Специализирана администрация “ в Съвета за електронни медии. От 2012 до 2017 година е член на Управителния съвет на Българска национална телевизия, а от 2004 до 2007 година е член на Управителния съвет на БНР.
Изборният кодекс бе признат от 42-то Народно събрание на 21 февруари 2014 година и е в действие от 05.03.2014 година Работата по него е предоставена на Временна комисия за разискване и приемане на нов Изборен кодекс през 2013 година, а неин ръководител е Мая Манолова. Проектът е импортиран на 12.12.2013 година от Мая Манолова и група народни представители (Сергей Станишев, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов, Александър Паунов, Борислав Гуцанов, Филип Попов, Мариана Тотева, Йорданка Йорданова, Евдокия Асенова) и в границите на малко повече от един месец е признат от 42-то Народно събрание. Министър ръководител на Р България по това време е Пламен Орешарски, който ръководи с мандат на Коалиция за България.
В 42-то Народно събрание има четири парламентарни групи и следното систематизиране на мандатите: ГЕРБ – 97, Коалиция за България – 84, Движение за права и свободи – 36, Атака – 23. Това Народно заседание е образувано съгласно резултатите от изключителните парламентарни избори в България, извършени на 12 май 2013 година Първото му съвещание е на 21.05.2013 година, а на 6.08.2014 година с декрет на президента Росен Плевналиев е публично необуздано.
20 Яну 2023197820 Яну 2023518219 Яну 2023249419 Яну 2023150218 Яну 20232015916 Яну 20232713КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023332911 Яну 2023138619 Яну 202351428 Дек 20221021
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ